Sep 30, 2008, 1:35 PM

Смири се 

  Poetry » Love
706 0 1

             Смири се

СМИРИ, Душа, размирната си скръб

 

и повери на есента безбрежна

 

въздишките на твойта песен нежна,

 

утехата на твоя спомен скъп!

 

 

Градът е глух за нашите мечти,

 

градът не ще приеме любовта ни

 

и нейний странен кораб ще потъне,

 

преди едно сърце да освети.

 

 

Чуй, спуща се по своя друм нощта;

 

сред мрака на заспалите простори

 

тя звездната си книга ще разтвори

 

от теменужний праг на вечността.

 

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??