Смълчаният град
Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома
и крие се зад спуснатите щори.
Градинките обрасли със трева,
но няма кой с гюрлюка да се бори.
По улиците - кръпки. Сякаш там
са хвърлени потурите старешки.
Градът мълчи и много го е срам.
Градът е в мат от поалчнели пешки.
Усмивка няма кой да подари,
а кучета маркират светофара.
Реката вижда, но и тя мълчи...
Вагон ръждясва в запустяла гара...
Гларуси безмилостно крещят
защото не понасят мълчотата
на този малък и беззвучен град.
Спомените трепкат в маранята...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
