valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
8 июл. 2021 г., 07:52

Смълчаният град 

  Поэзия
241 2 3



Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи, 
които да осмислят светлината.

Народът се заключил у дома
и крие се зад спуснатите щори.
Градинките обрасли със трева,
но няма кой с гюрлюка да се бори.

По улиците - кръпки. Сякаш там
са хвърлени потурите старешки.
Градът мълчи и много го е срам.
Градът е в мат от поалчнели пешки.

Усмивка няма кой да подари,
а кучета маркират светофара.
Реката вижда, но и тя мълчи...
Вагон ръждясва в запустяла гара...

Гларуси безмилостно крещят
защото не понасят мълчотата
на този малък и беззвучен град.
Спомените трепкат в маранята...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много интересно!
  • Много образен стих, Вальо! Усетих атмосферата на малкия град.
  • Особено ми допада този емоционален заряд на неосъществените копнежи и образност в малките градчета и села на България!
    Специално:дума,като мълчотата срещам за първи път!Това е знак за оригинален изказ!
    Поздравления, Валентин!
Предложения
: ??:??