Dec 23, 2010, 2:59 PM

Смърт (30.09.2010)

  Poetry » Love
985 0 4

Искам да те забравя,

искам да те мразя!

Искам и някак си да те накажа

за всичко, което причини ми!

 

Искам да те залича

от всички спомени

и никога да не те засека

в нито една моя мисъл!

 

Искам да те няма,

да изчезнеш,

но не просто надалеч да заминеш,

а отвсякъде да си отидеш -

сърцето да напуснеш

и от сънищата да си тръгнеш!

 

Тръгвай, моля те,

и нищо не оставяй!

Взимай всичко свое,

а и онова мое,

което някога ти дадох -

няма смисъл да го връщаш,

за себе си аз повече няма да го имам!

 

Сега искам да си ходиш!

Отдавна трябваше да стане...

Гоня те, така е,

знам, че има къде да идеш,

аз тука ще остана...

 

И повече за тебе

нищо не искам да зная!

Дали ще си жив или умрял,

изобщо нехая,

за мен ти не просто си отиваш,

за мен от днеска ти умираш!

На Георги Гърбев

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много силно много истинско и много красиво -БРАВО
  • Това са чувства, които просто ТРЯБВА да се превърнат в стихове!
    Поздрав, Влади!
  • Много силно
  • Брех, че ярост!
    Пуста младост!
    Кръвта клокочи
    ранена от обич.
    Бъди щастливо, мило моме!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...