Nov 25, 2007, 12:02 PM

Смърт моя

  Poetry » Other
874 0 4

Смърт - моя спасителко,
колко пъти ше ме лъжеш, че си дошла да ме приютиш?
Смърт - моя заветна приятелко,
колко дълго ще те чакам да ме подслониш?
Спасител единствен си ми ти, смърт моя,
кога ли ще потъна аз в прегръдката твоя?
Колко напразни лъжи ще породиш?
Отново страховете ми да възродиш.
Колко още пеперуди ще се преродят,
рогата ти неостри да прикрият?
Колко още чужди имена
ще положиш ти на смъртни знамена?
Колко надгробни камъни ще надпишеш,
само сърцето ми пак да излъжеш?
Колко гроба още ще ми покажеш?
Само, че си по-силна от мен да докажеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...