25.11.2007 г., 12:02

Смърт моя

877 0 4

Смърт - моя спасителко,
колко пъти ше ме лъжеш, че си дошла да ме приютиш?
Смърт - моя заветна приятелко,
колко дълго ще те чакам да ме подслониш?
Спасител единствен си ми ти, смърт моя,
кога ли ще потъна аз в прегръдката твоя?
Колко напразни лъжи ще породиш?
Отново страховете ми да възродиш.
Колко още пеперуди ще се преродят,
рогата ти неостри да прикрият?
Колко още чужди имена
ще положиш ти на смъртни знамена?
Колко надгробни камъни ще надпишеш,
само сърцето ми пак да излъжеш?
Колко гроба още ще ми покажеш?
Само, че си по-силна от мен да докажеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...