Смъртта на бедняка
Живял бе нявга странник беден
в страдание живял бе той до своя край,
но някакси запазил бе той добрината,
не бягайки от своята съдба докрай!
Сега седи пред урвата на мрака
и в бездната се взира той,
ръбът го тегли, бездната го чака,
смъртта протяга костена ръка!
Сега той гледа в пъкъла на ада
и вижда ангелски крила,
сега дори и болката на мрака
в очите му прелива се във смях!
Смъртта посяга, сърпът се накланя,
дошъл последният е миг,
но даже и смъртта от бездната на мрака
не ще докосне бедния просяк!
И в миг на радост странникът пропада,
смъртта посяга да му подаде ръка,
щастлив бе той, макар и беден странник.
Щастлив умря с усмихнато лице!
© Станислав Георгиев All rights reserved.
