perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
Jan 29, 2008, 9:18 AM

Смъртта на часовете 

  Poetry » Phylosophy
629 0 10

Часовникът отмери часовете,

отплува преходният сън,

обсебен от смъртта, Човекът

излезе през вратата вън,

изправи се и спря живота,

отвъдното качи на автостоп,

не чакаше да му отпуснат квота

в борбата да не бъде роб.

Прекрачваше Вселената на пръсти

и търсеше божественото сам,

приличаше на плод изръсен

на пода сред Божествен храм,

не искаше да бъде знаме

на сила и Вселенска мощ,

не искаше вълна цунами

да срине тайнствената нощ,

пътуваше профанно сред звездите,

обсебил звездния простор,

сакрално продължил мечтите

без опекун и без надзор.

Минавайки накръст, Човекът

редуваше пространства с вечността,

обсебен от смъртта на часовете,

пленил Вселената със мъдростта,

вървеше сам, звезда в безкрая,

потънал в тайнствената нощ,

следеше нишката към Рая,

изпълнен със Вселенска мощ.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??