Смъртта на едно дете
Протегни ръка! Спаси!
Детето с изчезваща усмивка!
Безпомощно виси!
Провиснато на ледената мивка...
С краче събуто, босо
Тъпче облаци от мраз и мрак…
Бонбони малко проси…
Скрити под шарени похлупак…
Спаси го! То загива…
В миг усмивката завинаги ще го напусне!
Съжали я… Тя отива…
Силите изпити са. Вече самичко ще се пусне!
Виж личицето сладко, виж очите!
Та те усмихват се на целий свят!
Шарени, с чудеса пълни са мечтите,
с добро е неговия свят облят.
Не! Не се разсейвай, не позволявай!
Детето да се строполи на земята!
Ръчичката му нежна до края направлявай,
докато справяш се… със патилата.
Лихви, данъци, печалби. Погледни!
В миг обърна се, забрави…
Детето в себе си завинаги уби…
Най–голямата си грешка, знай, направи.
***
Сбогувайки се със детето в своята душа,
завинаги обрече се на мрак и пустота…
© Сиси Валентинова All rights reserved.
