Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Не се опитвам да те плаша... разказвам ти... с умряло его...
Животът ми до тук съвсем нормален,
улисан, тъй обикновен, несложен,
Той дълго от страни е наблюдавал
и влезе в него без да предположа...
Но не внезапно! За да мога да усетя!
Той всеки ден по крачка тиха прави.
Съвсем случайно стигна ми сърцето...
А после скочи! И го изостави!
И нямах време да се стресна даже!
Да се противя! Да възразявам!
Сърцето ми във плач ще ти разкаже,
как и до днес сама му се предлагам!
Започна от начало само гласово,
по телефона разграфено ми звънеше,
през ден, през два... последваше отказване
и все по-настоятелно звучеше.
След стотното „Ще видя” ми написа
два реда, дето срязаха артерия...
И аз, привидно с лека съпротива,
реших, че малко смелост ще намеря.
Видяхме се! Склоних! Вълшебно беше!
Светът ми светна като мит паваж
и заживях за следващо „вълшебно”,
за нежност... и без страх си дадох шанс.
Последва второто „вълшебство”... трето...
щастлива цял живот един прегърнах,
но Дяволът ме гледаше превзето
и искаше от мен да Го изтръгне!
Аз казвах си, че бързо ще му мине,
ще се откаже и отчаян ще си иде,
нима успя на моите години
да ме излъже, да не мога да го видя.
А Дяволът е бил слуга наивен!
Той – истинският майстор – ненадминат,
и толкова се пазех... от години...
Но слабост проявих... и в миг застинах...
Безсилна съм да спра такава мълния,
такава мощ със Ад съизмерима,
когато ме поиска, съм на линия
и всичко давам само да ме има...
А после... тегва мрак и стреля с камъни,
уцелва всеки път щом заговори,
от камъните–думи, най боли,
и в раничките ми кървящи рови.
Не го разбирам! А неистово опитвам!
Той - "Отговори нямало за всичко..."
не трябвало... не можело да свиквам
не бил във фаза да е слаб и да обича!
След месец, два - за мен присъда тежка,
се сещал, че испитва остра нужда
да бъда сладката му мимолетна грешка
а после... после пак му ставам чужда...
Не го е срам! Не му е жал! Не става!
Удавям себе си сама, за да не страдам
и точно миг преди да го забравя...
се появява пак... и в мрежите попадам...
А те какви са само! От сатен памучен.
Как стелят се по кадифената ми кожа...
И Бог ли си така да ми се случваш?
Да бъде Дяволът такъв дори не може...
Смъртта ти се привижда? Тя не плаши! Не си се запознала с Него, драга!
И нямат давност сто молитви даже... Пази се! „Вярно е с оригинала” слагам.
© Ирина All rights reserved.
