Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Не се опитвам да те плаша... разказвам ти... с умряло его...
Животът ми до тук съвсем нормален,
улисан, тъй обикновен, несложен,
Той дълго от страни е наблюдавал
и влезе в него без да предположа...
Но не внезапно! За да мога да усетя!
Той всеки ден по крачка тиха прави.
Съвсем случайно стигна ми сърцето...
А после скочи! И го изостави!
И нямах време да се стресна даже!
Да се противя! Да възразявам!
Сърцето ми във плач ще ти разкаже,
как и до днес сама му се предлагам!
Започна от начало само гласово,
по телефона разграфено ми звънеше,
през ден, през два... последваше отказване
и все по-настоятелно звучеше.
След стотното „Ще видя” ми написа
два реда, дето срязаха артерия...
И аз, привидно с лека съпротива,
реших, че малко смелост ще намеря.
Видяхме се! Склоних! Вълшебно беше!
Светът ми светна като мит паваж
и заживях за следващо „вълшебно”,
за нежност... и без страх си дадох шанс.
Последва второто „вълшебство”... трето...
щастлива цял живот един прегърнах,
но Дяволът ме гледаше превзето
и искаше от мен да Го изтръгне!
Аз казвах си, че бързо ще му мине,
ще се откаже и отчаян ще си иде,
нима успя на моите години
да ме излъже, да не мога да го видя.
А Дяволът е бил слуга наивен!
Той – истинският майстор – ненадминат,
и толкова се пазех... от години...
Но слабост проявих... и в миг застинах...
Безсилна съм да спра такава мълния,
такава мощ със Ад съизмерима,
когато ме поиска, съм на линия
и всичко давам само да ме има...
А после... тегва мрак и стреля с камъни,
уцелва всеки път щом заговори,
от камъните–думи, най боли,
и в раничките ми кървящи рови.
Не го разбирам! А неистово опитвам!
Той - "Отговори нямало за всичко..."
не трябвало... не можело да свиквам
не бил във фаза да е слаб и да обича!
След месец, два - за мен присъда тежка,
се сещал, че испитва остра нужда
да бъда сладката му мимолетна грешка
а после... после пак му ставам чужда...
Не го е срам! Не му е жал! Не става!
Удавям себе си сама, за да не страдам
и точно миг преди да го забравя...
се появява пак... и в мрежите попадам...
А те какви са само! От сатен памучен.
Как стелят се по кадифената ми кожа...
И Бог ли си така да ми се случваш?
Да бъде Дяволът такъв дори не може...
Смъртта ти се привижда? Тя не плаши! Не си се запознала с Него, драга!
И нямат давност сто молитви даже... Пази се! „Вярно е с оригинала” слагам.
© Ирина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Приказка прастара. Много сме наивните души, жадуващи за капчица внимание. Един като него ми беше казал, че ако жените възприемат секса като мъжете, всички заблуди ще ли да отпаднат. Чисто консуматорски, има желание, ето ти задоволяване. Без чувства и драми.
В природата има баланс. И този ще си намери майстора, и дори няма да се усети.
Поздравление Ире! Позволих си с твоя стих да поздравя Оня другия. Това пък е моя начин да го стисна там където най-ще го заболи, пустото его, ти какво си помисли
-
Ире, няколко дни го чета и пак, и пак... и съм онемял, и не знам как да реагирам! Толкова надълбоко никой досега не ми е бъркал!Невероятно... друго не мога да кажа! При теб думите са камъни,при мен - куршуми! Изобщо ... познаваме ГО!
-
-
Ох,прекрасно е...Толкова истинско,толкова...толкова...Браво!
-
Знам! Благодаря ти Ради за отделеното време.
-
Всички сме се запознали с Него в даден момент от живота ни!И сме Го преодолявали!И ти ще Го преодолееш,защото ми се виждаш силна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За това само ще замълча и ще ти благодаря!