Feb 15, 2015, 10:06 AM
Снегът начало е...
Небето е бездънно сиво,
но това е друга сивота...
Мисля си, тя даже ти отива;
Пред нея бялото, просветнало лице
искри досущ като снега,
който тихичко и търпеливо
полага листа нов над щрихите тъга,
останали от есента.
Не съм те виждал толкова щастлива!
Дори смехът ти по-различен е сега;
Отеква сладостно, дълбоко в мен
камбанката звънлива на гласа. Танцуваш...
стъпки мънички рисуват радостта
по девственото покривало.
Последвал този порив мълчаливо,
прегръщам изгрев на пленителна зора,
в усмивката, очите... Ти цялата си светлина!
Дали е вяра във възможното начало?
Не знам, но днес си изумително красива!
Обичаш... Вече сме отвъд Превала;
Дано на времето спасителният прах
затрупа минало, отронено нахалост
в градината с несбъднати желания;
Дано не идва непоканен онзи страх,
че цветето, сред есен разцъфтяло,
е само кълн от зрънце отчаяние.
Мислите... Прочете ги, нали?
Внезапно стихваш, колебливо-сериозна.
Едничка крачка ни дели и аз я правя
с непознатата за мен покорност.
Дъхът, извиращ от листенца роза,
преварил моя, стоплящо ме гали,
превърнал разтопените снежинки
в капки изкусителна амброзия,
награда за пресъхналите устни.
Искам чудото да продължи!
За нищо на света не бих те пуснал!
Защото днес светът е: Ти и Аз.
Мълча. Сърцето полудяло
ечи, задъхва се с най-важните слова.
Мълчим. Що чинят думите, когато
телата слели са се в неразделно цяло!
Душите ни - обърнати една към друга,
и всяка е кристално огледало.
Между тях е само тази, изненадала ни белота.
Струва си да я опазим.
16.01.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно! Душите - огледални образи!
-
Не се извинявай, Damaskin. Можеш да се закачаш с LeChevalier, колкото ти е угодно. Нямам нищо против. Благодаря за вметнатата оценка към стихото!
-
Мисана се изтрил, а само аз го отнесох за невинния си въпрос за "а" в края. Насмел ме е LeChevalier, който винаги ми е бил симпатичен. И сега ми е такъв.
Тошко, и аз съм парче космополит, но когато забравиш откъде си тръгнал, вече не си космополит, а "Cosmopolitan".
Това по повод отношението ти към съполуостровниците ти с "балканска душо" към завалията Дамаскин. Цветният ти квартал е дал на света Петлешев и Чичо Мартин (суров герой на Ивайло Петров, пробван да бъде изигран горе-долу мъжествено от Иван Ласкин преди време в "Хайка за вълци"
. Даде и капитан Георги Георгиев - пак як, осолен от пръски и жилав мъж.
Лион какво е дал на света, освен Клаус Барби и наденица с кашкавал в средата? Плюс LeChevalier.
Недей тъй, не е красиво някак. Не е и по френски дори.
Извинения, Brezar111, стихът ти е чудесен. -
Здравей, Illonna (Иванка Николова)! Мисля, че за първи път се отбелязваш под моя публикация, затова не вложих и капчица фамилиарност в обръщението. Няма обаче да се разделя с предпочитаното от мен "ти". Съжалявам, че страничката, на която те посрещам е в този си вид. Аз, като домакин, явно не сторих нужното да я поддържам достатъчно чиста. Какво да се прави, всички си имаме трески за дялане... Нямам амбицията, нито пък се изживявам като поет, затова не смятах и не смятам да си поставям за цел навлизането в дебрите на теорията. Моята цел е мъничка, простичка... и когато понякога успявам да я достигна, читателите го усещат. Въпреки дефицита от теоретична подготовка, знаех за ефекта на буквичката "а". Виждах и други неуредици в стихото, но ги игнорирах, защото не държа на всяка цена да се съобразявам с тях. Пък и тази прословута първа буквичка от азбуката ни, не е ли всъщност едно Начало. Такова, каквото е по смисъл и стихотворението.
Оценям разбирането, изразено в коментара и ти благодаря за него! -
> Ани... Чудесна си!
> Трепериш ли, Евелина?!- Май се преструваш, Хитрушо - този сняг не е студен. След твоето присъствие, дори е мъничко по-топъл... -
Бррррр...!!!
Душите ни - обърнати една към друга,
и всяка е кристално огледало. -
От вчера чета това стихотворение, не знам колко пъти. В него има едно такова чисто и топло чувство.
Дори и само тези думи - "Не съм те виждал толкова щастлива!" казват, че "Снегът начало е..." на обич... -
Добро утро, хорааа! -
Ха сега, де! – Ето, затова трябва да поглеждам по-честичко в страничката си, защото, както стана в случая, правилото за правото на само един коментар, гарантира неминуема каша, реша ли да отговоря на всички, а аз ще го сторя.
> Елица, такова бе и моето желание. Носители сме на разумната искра, и като такива, имаме рядката възможност да надградим първичното, превръщайки го от обикновен инстинкт за размножаване, в по-извисена форма на общуване между двата пола. Това си е Любов, поне в преобладаващата си част. Друг е въпросът, съумяваме ли да постигнем баланс.
> Вики, не биваше... Имам си чудесен експромт.
> Раде, стихчето ми напомни за друго твое стихотворение: „Закъснялата любов” и частта му в пасажа: „Тя е лошото есенно цвете, оцеляло напук на сланата”. Досещаш се, че в последните две изречения от коментара ти е онова, на което държа най-много... Благодаря ти за тях!
> Пламена, здравей! Радвам се, че ти е харесало. Твоите произведения също имат подобна насоченост.
> Светле, момиче мило, все успяваш да ме прегърнеш по твоя си, неподражаем начин!
> Росица, когато пиша по тази тема (а аз, май честичко я експлоатирам), неизменно влагам възможната доза искреност. Лесно е, защото съм воден от нея. Имам и мотив за това. Желая ти хубава вечер, и не само...! ПП. Ще видя линковете по-късно, че сега не смогвам с натрупалите се коментари. Още един ПП Видях. Разсмя ме, Миличка. Благодаря ти!
> Дамаскин, харесах израза за руската рулетка. Хубав е и... сякаш съвсем на място.
> LeCevalier, от теб наистина научих нещо ново. Приятна вечер! -
Нищо не си разбрал, Дамаскине, ама не ти е за първи път, балканско душо.
-
Сполай ти, Тошко. Т.е. може да цитираш автори, съветващи обратното на тезата ти? Правилно ли съм те разбрал?
Не го знаех това с "А" и рекох да питам познавачи. -
Творбата покорява с искреността, чистотата, извисеността на чувствата. Обикновеният читател мисля, че едва ли би се подразнил от многото „А“ в края на стиховете, но наистина е по-добре да се избягват. Имала съм подобни проблеми и основателно критичен коментар, направен ми от nellnokia (Нели Господинова), за който благодаря:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=329765
След това веднага написах „Предизвикателство“:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=330049
Поздравления за въздействащата творба, Людмил! -
На Жената, която те има, не и е нужно огледало! Твоите Очи са и достатъчни!!!!!
-
Дамаскин, както обикновено, апострофира безапелационно и представя незнанието си като сигурно доказателство за глупостта на другите.
Римите с акцентувано "а" трябва да се държат под око, защото са най-лесни, а изкуството никога не е в лесното. Достатъчно е да видим честотата им при признатите ни поети. Мога да цитирам литературни критици, които съветват в прав текст да се римува прекалено много на "а", но мненията на тия хора винаги са били на обект на презрение от страна на "надарените свише".
Друг е въпросът, че всеки запознат с българския книжовен правогор знае, че в "снега", фонетично "а" няма. Кратката членна форма се произнася с "ъ". Това го пише във всеки речник и във всяка граматика, но поетите такива книги не четат.
Стихотворението обаче е хубаво, написано с истинско чувство и без театралност или желание за блестене. А точно тия качества не се придобиват с учене. -
Чудесен стих!
Много ми хареса! -
Мисана, заинтригува ме това със завършеците на "А" - не го знаех. Би ли споделил автора на идеята за неестетичността на "А"-кането в края? Сериозен човек си и знаеш, че изречение, започващо с "Известно е, че..." не се различава от "Пет от шест учени от Кеймбридж установиха, че руската рулетка е безопасна за здравето.".
-
Тя е лошото есенно цвете,
забранено по всички канони,
тя в душата ти свети ли, свети
и не искаш да я изгониш!
Понякога е красива белота, която трябва да се пази много внимателно, защото белият цвят е най– невинният, най–ранимият, най–малко понасящият други цветове!И най– трудно постижимият,и най–ефимерният! Но си струва да се опита...Браво ти! Разчувства ме!Ама то колко му е! -
Все нещо трябва да постави началото, защо да не е снега!?
-
Това е любовна изповед от съвсем различно естество.
Една извисеност на чувствата, която се родее само с девствената белота на снега...
Поздравления! -
Няколко коментара, които (вземайки предвид ниската метаболитна обмяна на моето его), биха ми стигнали за няколко месеца. Таня ме натъпка със сладкиши, бъкащи от рафинирана захар; Дочето ме убеди да ги преглътна; Краси, понеже е чудесен приятел, донесе най-необходимото; А Мая... Мая ме харесва! Какво по-засищащо от това! Приятели, не бива да ме прехранвате - пречи на писането. Щото аз съм като мечките – напълнят тумбака и хоп в бърлогата да нанкат...
-
Дано не идва непоканен онзи страх,
че цветето, сред есен разцъфтяло,
е само кълн от зрънце отчаяние.
---------------------------------
Дълбочината на побелялата ни мъдрост
удави невъзможното
и някак постепенно...завърна се смехът,
а песните на позабравената нежност
заиграха по клавишите на изхабените ни чувства...
Ще опазим ли покълналото между нас доверие?
Ще вкусим ли от слънцето на празника
трошица поизсъхнал хляб?
Ето така си говорим с тебе, приятелю...
И това е важно за мене.
Благодаря ти! -
Струва си
-
Винаги съм твърдяла, че най-хубавата приказка още не е написана...
Е, току що ме накара да се отрека от тези си думи!
Да накараш читателя да пожелае да е на мястото на лирическия, а читателките да изпитат нещо сходно на чувството, да са на ръба на удоволствието в ръцете на любимия... ами талант е!
И това е само началото...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
> Стефане, добре дошъл! Навалица, навалица, брате, ама все ще те сместим някак. Добър анализ направи на стихото. И най-важното – искрен. Уважавам начина ти на възприемане на текст и звучене. С някои неща в анализа ти съм съгласен, с други – не съвсем, или поне мога да ги допълня с моето виждане. Онова сравнение с огърлицата, бе наистина оригинално.
Бъди здрав!