Небето е бездънно сиво,
но това е друга сивота...
Мисля си, тя даже ти отива;
Пред нея бялото, просветнало лице
искри досущ като снега,
който тихичко и търпеливо
полага листа нов над щрихите тъга,
останали от есента.
Не съм те виждал толкова щастлива!
Дори смехът ти по-различен е сега;
Отеква сладостно, дълбоко в мен
камбанката звънлива на гласа. Танцуваш... ...