Снежен танц
Лети снегът, танцува и затрупва
във нежният си танц на дядо ми стобора...
И в стаята догаря тънка свещ.
Студено е за кучето във двора.
самотно, гладно, но кравайче свито–
с муцунка под опашката сънува сън горещ.
И само куклата на дъщеря ми
в рокля бяла
ни чака на прозореца със скреж.
Ще се завърна ли през Пролетта с капчука
събуден пак от слънчев лъч-пламтеж?
И ще измие ли с водата от улука
сълзите по невинния копнеж
да се завърне тук отново детски глъч?
Топи се този сняг
и в почвата попива...
Земята чака също тъй и нас.
Ала през Пролетта отново ще поникнат
на бабиния двор – там нейде до обора
треви, дървета, храсти и цветя.
© Ангел Милев All rights reserved.
