angelmilev (Ангел Милев)
295 528
31.07.2017 г., 1:40 ч.

Снежен танц 

  Поезия » Пейзажна
492 0 2

Лети снегът, танцува и затрупва
във нежният си танц на дядо ми стобора...

И в стаята догаря тънка свещ.

 

Студено е за кучето във двора.
самотно, гладно, но кравайче свито–
с муцунка под опашката сънува сън горещ.

 

И само куклата на дъщеря ми 
в рокля бяла
ни чака на прозореца със скреж.

 

Ще се завърна ли през Пролетта с капчука
събуден пак от слънчев лъч-пламтеж?

 

И  ще измие ли с водата от улука
сълзите по невинния копнеж
да се завърне тук отново детски глъч? 

 

Топи се този сняг 
и в почвата попива...
Земята чака също тъй и нас.

 

Ала през Пролетта отново ще поникнат
на бабиния двор – там нейде до обора
треви, дървета, храсти  и цветя.

© Ангел Милев Всички права запазени

Вдъхновено от фотографията "Забравен дом..." на 

reinbow (Биляна Битолска)

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??