Jan 5, 2010, 1:36 PM

Снежинки

  Poetry » Other
889 0 3

Защо ли винаги снежинките
ни правят толкова щастливи?!
Защо ни връщат спомените мили...
За детството, за палави игри,
за случки със приятели добри!

Защо ни карат да мечтаем...
волно да летим и да се смеем,
загледани в прозореца навън,
да търсим приказния сън...

Да ни напомнят танц вълшебен,
магията на любовта, човек потребен,
бяло да покрива не навън света,
а всяко тъмно кътче в нашата душа!

И да ни радва мисълта,
че в сърцето още има топлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...