Снежинките се сипят бавно, всичко побеля.
Затрупаха следите ти в снега и не знам къде си ти сега.
Колко е тъжна без теб нощта, защо те няма до мен сега.
До мен сега да те държа за ръка, като малка принцеса на нощта.
Топло е, но теб те няма, искриците блещукат, но не са твоите очи.
А колко искам да си до мен сега, да те гушкам и целувам през нощта.
© Бисер Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
