Вятър есенната песен
вя над къщи и кошари.
После дъжд в стъклата бесен
барабанен вой зашари.
Цяла нощ в комина свири,
листи в клоните обрули,
а отсрещните баири
със чалма от сняг забули.
Върху ледена корица
от снега елек изплете.
Тръгна снежната царица
по безбрежните полета.
Тя искрящите воали
по земята си остави
и с звънчета в три октави
свещи коледни запали
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
