Усещам ледените ти стъпки,
приближаваш се бавно към мен.
От студенината ти побиват ме тръпки,
виждам лицето ти зад воал от сатен.
След тебе вехнат цветята,
поразени от тази слана.
Изчезват безследно листата,
нападали в близката гора.
Докосваш земята с ръка
и тя в миг побелява -
от цветната есенна красота
и спомен не остава.
Протягаш ръка към небето
и започва да вали, но сняг.
По лицето ми падат нежни снежинки,
а ти препускаш в лудешки бяг.
Красива си, макар и толкова студена,
от твоето вълшебство снежно
аз оставам запленена.
Твоето царство сега властва навън,
една прекрасна бяла приказка,
толкова нереална, все едно е сън.
© Ахинора Бориславова All rights reserved.