Снежната принцеса

През прозореца открива се гледка -

очорователна и вълшебна.

Снегът, в своята прегръдка,

обгърнал целия град.

А той, сгушен в гръдта

на майката природа

и сякаш сладко спи...

Дим, бавно се ниже над къщята,

а в снега играят си децата.

Весел смях и глъч

оглася долината!

Тук-там някой слънчев лъч

прокрадва се между облаците в небесата.

Нейде там, между дървесата,

скрита е Снежната принцеса.

Гледа тя света от своята небесна тераса.

С поглед замечтан радва се на децата,

които играят си в снега в долината.

Вятърът развява къдриците и от злато,

падащи върху снежното и бяло тяло.

А в очите и блестят звездите,

очите и са дом на мечтите...

Всеки път докосне ли детето снега

със свояте малка снага,

нещо се случва,

сърцето и студено улучва...

Мечтае Снежната принцеса

да докосне детската ръка,

детската душа,

така че да не са

детските очи тъжни,

а да са с радост пълни!

Мечтае Снежната принцеса

да усети що е топлинка,

макар и после тя да се стопи...

Поне за миг сърцето и да се доближи

до тази топлинка, която ще сгрее нейната душа...