Снежно ми е. И твоят образ - блед,

отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.

Не успя да заличиш нищичко след теб.

И след теб е всичко прах, боли.

Снежинка в пустинно тиха нощ - празна,

колкото едно Половин Сърце.

Спря на моето лице, като сълза - безсилна,

а после и на студените ми две ръце.

Снежно ми е. И твоят глас - далечен вик

към едно отдавна обичащо момиче,

в което ти притаено дъх стаи. Лик -

на едно порастнало кокиче,

което ти безмилостно уби.