NadyaTodorova (Nadya Todorova)

Нарисувай ме 🇧🇬

Нарисувай ме с мълчаливи усмивки,
не с четки и с цветни бои.
Нарисувай ме както рисуват се огризки
на парче душа, която боли.
Нарисувай ме такава тъжна, ...

NadyaTodorova

Poetry » Love

2019-06-19T07:40:13+03:00 1K 2

Живот 🇧🇬

Пустинна тиха нощ и тежки мисли,
борба с живот в окови
и една прашинка в космоса говори..
Какво е туй живота - нещо?
Дар от Бога, но защо ли? ...

NadyaTodorova

Poetry » Philosophical

2019-02-01T23:53:06+02:00 736

Да обичаш 🇧🇬

Когато да обичаш трябва да е вечно,
а годините отминават неизбежно,
не забравяй, че да те е страх е човечно,
а аз ще те обичам винаги нежно!
Ще идвам за малко и пак ще си отивам, ...

NadyaTodorova

Poetry » Love

2019-01-12T00:31:49+02:00 853

Две очи 🇧🇬

Две очи - чисто светли небеса,
бели облаци като красиви мъгли
и душата моли с крехки слова.
Слънце и лед събрани в две очи,
а в тях толкоз самота ...

NadyaTodorova

Poetry » Philosophical

2019-01-08T20:30:18+02:00 1.4K 1 2

Любов без време 🇧🇬

Душата ми - дишаща на нежни струни,
тежки клепачи танцуват уморено.
И огньове в снежни бури ме застигат,
а сърцето пее пламенно - студено.
Казват любовта идва и си отива - ...

NadyaTodorova

Poetry » Love, Philosophical

2018-11-29T01:20:16+02:00 1K 1 2

Посветено 🇧🇬

Харесвам те такава уплашена,
когато те е страх, значи те има!
Жива си и дишаща, непримирена,
можеш да бъдеш топла, а може и студена...
Какво е тялото – една материална обвивка, ...

NadyaTodorova

Poetry

2018-05-23T02:17:35+03:00 808

Безименно 🇧🇬

Стискаш сърцето ми в ръцете си,
държиш го и... не го пускаш...
А когато болката изпише се на лицето ми,
обръщаш се и... просто си тръгваш...
Ще помоля тихо океанът ...

NadyaTodorova

Poetry

2018-05-18T00:29:48+03:00 1.2K 2

На моята майка с нежно сърце 🇧🇬

Обичта на майка – каква е тежка болка!
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея! ...

NadyaTodorova

Poetry

2018-05-16T20:28:56+03:00 1.3K 2

Някога живях ли 🇧🇬

Някога живях ли – аз сама не знам?
Любов – що е туй убиващо ме нещо?
Вече не искам никога да знам –
щом боли сърцето ми от болка злостна!
В очите ми – дъждовна есен, ...

NadyaTodorova

Poetry

2018-05-11T23:23:37+03:00 889

Едностранна обич 🇧🇬

Ах, как вече искам да си ми чужда!
Любов! Защо ме мамиш?
Копнежът ми по теб боли ме
и тази обич едностранна
сълзи ми носи – ...

NadyaTodorova

Poetry » Love

2018-05-09T10:09:19+03:00 1.4K 1 1

Снежно 🇧🇬

Снежно ми е. И твоят образ - блед,
отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.
Не успя да заличиш нищичко след теб.
И след теб е всичко прах, боли.
Снежинка в пустинно тиха нощ - празна, ...

NadyaTodorova

Poetry » Love

2018-05-09T10:00:05+03:00 905