Знаеш ли, снощи те сънувах.
Да, точно теб. Бе облечен в черно.
Уж беше толкова далечен,
а сякаш, че потъвах в теб безмерно.
И знаеш ли, случва ми се често
насън да виждам твоите очи.
А после - ах, как мразя утрото,
задето пълни мойте със сълзи.
Кажи ми, толкова ли липсваш,
че всяка сутрин сърцето ме боли!
Всяка вечер тихичко пристъпваш,
а денем виждам само твоите следи...