Знаеш ли, снощи те сънувах.
Да, точно теб. Бе облечен в черно.
Уж беше толкова далечен,
а сякаш, че потъвах в теб безмерно.
И знаеш ли, случва ми се често
насън да виждам твоите очи.
А после - ах, как мразя утрото,
задето пълни мойте със сълзи.
Кажи ми, толкова ли липсваш,
че всяка сутрин сърцето ме боли!
Всяка вечер тихичко пристъпваш,
а денем виждам само твоите следи...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
