Сълза след сълза се стича,
сърцето ми лудешки бие.
Една жена много ме обича
и не може вечно да го крие!
Солени са сълзите ни, защото
раздяла нова предстои,
за да избягаме на злото,
та то дано се умори.
Не ме забравяй, мила моя.
Въглен запази от любовта,
за да не питаш после кой е тоя
със побелялата коса.
Всеки ден без тебе
труден ще е, знам,
от теб сълзица взех, че требе
някак да оцелея сам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
