Солени въпроси
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители,
кои добри, кои с душица сива
и все си мисля: — Някак ще простите ли,
това, че лудостта ми ми отива?
Преглъщам си въпросите – солените,
и следвам буревестниците в мрака,
а мъдростта ми с капка бяс във вените,
все още вярва, чудесата чака.
И слънце ярко вдън душата нося си
дори небето да се прекатури.
И знам – ще отговоря на въпроса си:
Защо съм все вълна̀? Сред шамандури...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
