По дланите на залеза се стичам,
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати
в ръцете на последното ми лято.
Две шепи вятър пращат под очите ми
замръзнало доверие, когато
сбогувам се с мечтите си оголени,
а колко непреклонно бяхме заедно?!
Излишък сол в очите ми и спомени
рисуват на копнежа ми началото…
© Геновева Христова All rights reserved.
Радвам се, че ти допадат писанията ми. Благодаря за хубавите думи!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
