По дланите на залеза се стичам,
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати
в ръцете на последното ми лято.
Две шепи вятър пращат под очите ми
замръзнало доверие, когато
сбогувам се с мечтите си оголени,
а колко непреклонно бяхме заедно?!
Излишък сол в очите ми и спомени
рисуват на копнежа ми началото…