Солено

Поезия

1.2K 0 21

По дланите на залеза се стичам,

без опит за любов, без капка бряг…

Душата ми в безмълвие се врича,

прегърната от тишина и хлад.

Разлиствам тихо облаци несбъднати

в ръцете на последното ми лято.

Две шепи вятър пращат под очите ми

замръзнало доверие, когато

сбогувам се с мечтите си оголени,

а колко непреклонно бяхме заедно?!

Излишък сол в очите ми и спомени

рисуват на копнежа ми началото…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

gerrda (Геновева Христова)

Яна, била си ми на гости Радвам се, че ти допадат писанията ми. Благодаря за хубавите думи!
Привет!

2017-06-28T23:34:30+03:00
бялатишина

Повечето хора кроят себе си с думите, напасват душата си в ритъма, следват една вече обусловена сигурна пътека и му казват поезия. Какво правиш ти: строиш стиха според себе си, като глина в ръцете. Харесва ми тая увереност да го управляваш. Харесва ми, че говориш чрез стиха, а не го оставяш той да говори вместо теб.

2017-06-28T23:14:32+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-10-22T07:08:33+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

някак тъжно, някак нежно и много,
много красиво...сърдечен поздрав, Герда.

2010-10-18T00:23:35+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

...Излишък сол в очите ми и спомени
рисуват на копнежа ми началото…
Много красиво! Поздрави за прекрасния стих!

2010-10-11T22:29:46+03:00