Сонет № 13
СОНЕТ № 13
От устните на любовта не ще избягаш.
Дори да е строшен лъка,
тя тетивата ще обтяга
и ще изпрати сребърна стрела.
Със домино лицето да закриеш.
Душата в лоно да заключи.
Там, вътре в теб, звънче ще бие
и няма пак да се получи.
На помощ времето ще се притича.
В паяжини спомени ще оплете.
Ще хвърли в огъня и ласките, и бича,
но Тя, безсмъртната, не ще умре.
Обичал ли си някога момиче,
тъй както мразиш свойте врагове?!
От устните на любовта не ще избягаш.
Дори да е строшен лъка,
тя тетивата ще обтяга
и ще изпрати сребърна стрела.
Със домино лицето да закриеш.
Душата в лоно да заключи.
Там, вътре в теб, звънче ще бие
и няма пак да се получи.
На помощ времето ще се притича.
В паяжини спомени ще оплете.
Ще хвърли в огъня и ласките, и бича,
но Тя, безсмъртната, не ще умре.
Обичал ли си някога момиче,
тъй както мразиш свойте врагове?!
© Венцислав All rights reserved.
