От устните на любовта не ще избягаш. Дори да е строшен лъка, тя тетивата ще обтяга и ще изпрати сребърна стрела. Със домино лицето да закриеш. Душата в лоно да заключи. Там, вътре в теб, звънче ще бие и няма пак да се получи. На помощ времето ще се притича. В паяжини спомени ще оплете. Ще хвърли в огъня и ласките, и бича, но Тя, безсмъртната, не ще умре. Обичал ли си някога момиче, тъй както мразиш свойте врагове?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.