СОНЕТ № 23
Прибрах крилете, свих си знамената.
Оттеглих се във хладни планини.
В гора красива, непозната
попаднах странно и се възродих.
Прегърнах фея със зелен воал.
Пречистих се в кристални водопади.
На троловете станах, без да искам, крал.
Но все по тебе дълго страдах.
Явяваха ми се видения.
Погалваше ме със ефирни устни.
В градина със ухаещи гардении
се гонихме, но те изпуснах.
Не се увличай във съмнения,
защото ще ти стане пусто.
© Венцислав All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
