Сонет № 24
Аз упорит съм като лишей.
Камъка превръщам във трева.
Със тебе искам аз да дишам,
но друга билка трябва за това.
Усещаш ли протегнатата сламка?
Превръщам допира в любов.
Изпаднала си в зимна дрямка
и не оставяш даже послеслов.
Ще трябва в тебе да заспивам.
Ще хвана вятъра със ласки.
Додето двамата сме живи,
желая мъката ти да задраскам.
Когато ме няма, хващай молива
и нарисувай моята маска.
© Венцислав All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
