Apr 10, 2018, 9:34 PM  

Сонет

1.4K 2 1

Единствен ти и само, само ти

тешиш ме тъй, когато съм в тъма.

О, моля те, върви си... и прости!

За мен съдба е в мрак да съм сама.

Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак,

като печат в душата ти съм аз.

Но бурята ми ще вилнее пак!

И няма да е нежен моят глас.

Добре, постой до мен, щом искаш ти

да бъдеш покосен от жар сред зима.

Додето в мойта гръд любов трепти,

аз нека бъда твоята любима.

 

Но вземе ли ме мракът, скъпи мой,

ти ще намериш ли в съня покой?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...