Единствен ти и само, само ти
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак,
като печат в душата ти съм аз.
Но бурята ми ще вилнее пак!
И няма да е нежен моят глас.
Добре, постой до мен, щом искаш ти
да бъдеш покосен от жар сред зима.
Додето в мойта гръд любов трепти,
аз нека бъда твоята любима.
Но вземе ли ме мракът, скъпи мой,
ти ще намериш ли в съня покой?
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
