Nov 6, 2013, 3:27 PM

Сонет 3

  Poetry » Love
498 0 0

 

Когато цветето усмихнато в ума си ти

и обагряш с обич моята градина,

над тъжните блага слънцето започва да блести.

Бели рози - красота, през нощта усмихната луна.

Гонитба с мислите красиво нежни,

когато влюбено сърцето движи устните незабравими,

твоите жестоки образи, любима, носят тайни тъй опасни.

„Мили” аз да чуя, нека чувствата да бъдат необясними,

но защо ли думите изричат се за миг?

И едно въображението на поета доставя му пиеси чудни,

а над тях тегне драматичен им неуспех със своя вик.

Перото черно - свидетел, прекарал дълги нощи будни,

разказва как той неспособен е истински да люби,

съкрушен и лутащ се в тъмнината, готова да го погуби.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Г-н но нейм Г-н но нейм All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...