Jan 27, 2013, 4:53 PM

Сонет на песимиста 

  Poetry
803 0 13
Навярно ще е в някой друг живот,
когато друг животът ще е тук...
Сърцето ми ще спре да е юмрук
и моята любов ще върже плод...
Сега към себе си не търся брод.
Изтичам като дъжд в ръждив олук.
Живея простичко, почти напук -
с живота сме отдавна във развод.
Не е гнездо любовно този свят,
а рой от стършели жужи край мен
и вее вятър от човешки хлад.
И аз не помня вече бях ли млад, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??