argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
27 янв. 2013 г., 16:53

Сонет на песимиста 

  Поэзия
750 0 13

Навярно ще е в някой друг живот,
когато друг животът ще е тук...
Сърцето ми ще спре да е юмрук
и моята любов ще върже плод...

Сега към себе си не търся брод.
Изтичам като дъжд в ръждив олук.
Живея простичко, почти напук -
с живота сме отдавна във развод.

Не е гнездо любовно този свят,
а рой от стършели жужи край мен
и вее вятър от човешки хлад.

И аз не помня вече бях ли млад,
но знам прекрасно, че в уречен ден
и мен ме чака траурен парад...

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво!Поздрав,Мите!
  • И в следващия,и в този-кой, както си го направи,Мито!
    Харесвам сонетите ти!
  • Много ми хареса, а и е твърде близко да моето светоусещане! Поздрав от още един реалистичен песимист!
  • Привет на всички, съвсем оптимистично...
    Да, не винаги поезията е парфюмено-сладникава, обичам да казвам нещата с истинските им имена...
    А ето и едно много любимо стихо, от много любим поет:

    * * *

    На какво се учудвам, не зная -
    нищо повече от смъртта.
    Ще ухая с липите в безкрая,
    ще се качвам, ще слизам с дъжда.

    Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
    ще обличам и храня дървото.
    Нищо повече от смъртта.
    Нищо повече от живота.

    Добромир Тонев
  • !
  • С Райсън! И с поздрав!
  • "Живея простичко, почти напук -
    с живота сме отдавна във развод."
    Мите, не си песимист. Просто виждаш реално нещата. И какво като сте в развод с живота. Важното е да не ти пука. Сега браковете не са на мода.Поздрав за хубавия стих!
  • Много ми хареса, но не може ли поантата, да е друга...
    Като например:
    И аз не помня вече, колко ли съм млад,
    но знам прекрасно, че в уречен ден,
    дори и с удар във чело с приклад,
    не ще се спре курщума, да съм влюбен.

    Мисля, че трябва да си пожелаваме, това, което искаме, защото казаното пребъдва!
  • Доста песимистично, но отразява реалността и живота на много хора. Кара те да се замислиш колко малко ти трябва, за да се почувстваш щастлив и как може цял живот да си останеш с това очакване... Жалко, наистина!
  • Хареса ми!
  • "...Това не е възхвала на Скептика,
    но се подписвам ей тук, върху листа,
    че все пак той ще продължи да тика,
    когато се откаже Оптимиста." - Иван Николов)))
  • Звучи ми близко и ми харесва!
Предложения
: ??:??