Спасяване на пролет
Отде се взе, за Бога, тоя студ,
нали цъфтеше тука майска пролет!?
Душата сякаш потопи се в смут
и птиците забравиха за полет.
Обзе ме тишината като връв,
обвита силно около ръцете.
Игра ли бе в която стигам пръв,
за да спася с прегръдка цветовете?
В мъгла потъна утринният взор
и капки пак се люшкат монотонно.
Сред въздуха наречен "син простор",
непомнещ кармата си най-изконна.
И само снопче слънчеви лъчи,
подсказва, че е нужно да се моля.
Мълча, притворил жадните очи,
да се сдобия с топлина … и воля!
© Данаил Таков All rights reserved.
