19.05.2021 г., 9:24 ч.

Спасяване на пролет 

  Поезия
951 5 12

Отде се взе, за Бога, тоя студ,

нали цъфтеше тука майска пролет!?

Душата сякаш потопи се в смут

и птиците забравиха за полет.

 

Обзе ме тишината като връв,

обвита силно около ръцете.

Игра ли бе в която стигам пръв,

за да спася с прегръдка цветовете?

 

В мъгла потъна утринният взор

и капки пак се люшкат монотонно.

Сред въздуха наречен "син простор",

непомнещ кармата си най-изконна.

 

И само снопче слънчеви лъчи,

подсказва, че е нужно да се моля.

Мълча, притворил жадните очи,

да се сдобия с топлина … и воля!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??