Feb 23, 2007, 10:08 AM

Спектакъл 

  Poetry
738 0 15
Край на спектакъла: падам на сцената
с прекършени в полет криле.
После отнякъде слиза завесата
и ме връща в реалния ден.
Аз мога да стана и без чужда помощ -
отвред ми подават ръце.
Свалила грима, си оставам по гордост
и свито до болка сърце:
На прага, зад този декор е започнала,
най- трудната драма за нас -
сценарий неписан и липсват суфльори,
лицата ни - срастнали с маски. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Random works
: ??:??