May 9, 2009, 9:52 AM

Спи

  Poetry
706 0 0

Нощта загасва във съня,
а бъдещето обещаващо мълчи,
в очакването на Деня,
небето се опитва двамата да убеди.

Сънуваш своите фонтани,
бленувам да съм нейде там,
светът отправя ни закани
и как ще свърши всичко аз не знам.

Притихналите улици ни чакат,
дърветата за нас шептят,
часовници приканващо тиктакат,
във настоящето те бъдещето ни плетат.

 

Спи, мое вдъхновение, аз ще побудувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...