Минава животът, минава си той
на куц крак направо през ниви,
по пътища прави през летния зной,
в горите зелени и в белите зими.
И той те докосва, докосва едва
с крайчеца в торнадата черни,
във нежния порив на миг светлина,
в църковния звън и по шумни таверни.
Върти се вселената в божия кръг
в отворена тежка спирала,
а в нейния край закодирана смърт
ни взема това, що животът ни дава.