По небосвода тъмен, като черна пелерина

Премина бързо ярка падаща звезда

Мигом нещо вътре в мен дълбоко трепна

И бързайки, споделих й своята мечта

Споделих й как копнея с тебе само

Да споделям всеки миг на таз земя

И когато времето ни тук приключи

Да пренесеме таз любов във вечността

Споделих й също как копнея силно

Хваната винаги за ръка да те държа

В моята прегръдка да заспиваш само

И да се будиш в нея пак на сутринта

Споделих й за усмивката ти тъй красива

И че тя е тази, която буди радост в мен

Както и че за мене тя е източник на сила

Която дава смисъл на насъщния ми ден

Споделих й за дълбоките и пъстри две очи

Които за мен са моите необхватни небосводи

В които искам да се губя и намирам всеки ден

Не в един, а в хиляди един след друг животи

И тъй, звездата своя ярък път измина

В миг угасвайки, обгърната от онзи мрак

Но вътре, дълбоко някъде в душата

Тя бе превърнала мечтата в светлина