26.03.2021 г., 22:20

Споделената мечта

1.4K 0 0

По небосвода тъмен, като черна пелерина

Премина бързо ярка падаща звезда

Мигом нещо вътре в мен дълбоко трепна

И бързайки, споделих й своята мечта

 

Споделих й как копнея с тебе само

Да споделям всеки миг на таз земя

И когато времето ни тук приключи

Да пренесеме таз любов във вечността

 

Споделих й също как копнея силно

Хваната винаги за ръка да те държа

В моята прегръдка да заспиваш само

И да се будиш в нея пак на сутринта

 

Споделих й за усмивката ти тъй красива

И че тя е тази, която буди радост в мен

Както и че за мене тя е източник на сила

Която дава смисъл на насъщния ми ден

 

Споделих й за дълбоките и пъстри две очи

Които за мен са моите необхватни небосводи

В които искам да се губя и намирам всеки ден

Не в един, а в хиляди един след друг животи

 

И тъй, звездата своя ярък път измина

В миг угасвайки, обгърната от онзи мрак

Но вътре, дълбоко някъде в душата

Тя бе превърнала мечтата в светлина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...