По небосвода тъмен, като черна пелерина
Премина бързо ярка падаща звезда
Мигом нещо вътре в мен дълбоко трепна
И бързайки, споделих й своята мечта
Споделих й как копнея с тебе само
Да споделям всеки миг на таз земя
И когато времето ни тук приключи
Да пренесеме таз любов във вечността
Споделих й също как копнея силно
Хваната винаги за ръка да те държа
В моята прегръдка да заспиваш само
И да се будиш в нея пак на сутринта
Споделих й за усмивката ти тъй красива
И че тя е тази, която буди радост в мен
Както и че за мене тя е източник на сила
Която дава смисъл на насъщния ми ден
Споделих й за дълбоките и пъстри две очи
Които за мен са моите необхватни небосводи
В които искам да се губя и намирам всеки ден
Не в един, а в хиляди един след друг животи
И тъй, звездата своя ярък път измина
В миг угасвайки, обгърната от онзи мрак
Но вътре, дълбоко някъде в душата
Тя бе превърнала мечтата в светлина
© Христо Банов Всички права запазени