Уморени, очите ми спряха в ъгъла,

дори паяжината бе на две разделена.

Вечерта досега не беше ме лъгала,

щом обещаваше да е споделена.

Може би беше видяла усмивка,

между бръчки, дълбани от живота с години.

И решила да си вземе от мен почивка,

да се радва на нощните звездни картини.

А аз я чаках да ме прегърне,

да ме стопли, дори с вечерния хлад.

Не тъгувам, защото знам ще се върне,

и пак споделен ще е този мой свят.

Явор Перфанов©

28.07.2020 г.

Г. Оряховица