29 июл. 2020 г., 10:35

Споделената вечер

920 0 0

 

Уморени, очите ми спряха в ъгъла,

дори паяжината бе на две разделена.

Вечерта досега не беше ме лъгала,

щом обещаваше да е споделена.

 

Може би беше видяла усмивка,

между бръчки, дълбани от живота с години.

И решила да си вземе от мен почивка,

да се радва на нощните звездни картини.

 

А аз я чаках да ме прегърне,

да ме стопли, дори с вечерния хлад.

Не тъгувам, защото знам ще се върне,

и пак споделен ще е този мой свят.

 

Явор Перфанов©

28.07.2020 г.

Г. Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...