29 июл. 2020 г., 10:35

Споделената вечер

918 0 0

 

Уморени, очите ми спряха в ъгъла,

дори паяжината бе на две разделена.

Вечерта досега не беше ме лъгала,

щом обещаваше да е споделена.

 

Може би беше видяла усмивка,

между бръчки, дълбани от живота с години.

И решила да си вземе от мен почивка,

да се радва на нощните звездни картини.

 

А аз я чаках да ме прегърне,

да ме стопли, дори с вечерния хлад.

Не тъгувам, защото знам ще се върне,

и пак споделен ще е този мой свят.

 

Явор Перфанов©

28.07.2020 г.

Г. Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...