29.07.2020 г., 10:35 ч.
Споделената вечер
756
0
0
Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка,
между бръчки, дълбани от живота с години.
И решила да си вземе от мен почивка,
да се радва на нощните звездни картини.
А аз я чаках да ме прегърне,
да ме стопли, дори с вечерния хлад.
Не тъгувам, защото знам ще се върне,
и пак споделен ще е този мой свят. ...
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка,
между бръчки, дълбани от живота с години.
И решила да си вземе от мен почивка,
да се радва на нощните звездни картини.
А аз я чаках да ме прегърне,
да ме стопли, дори с вечерния хлад.
Не тъгувам, защото знам ще се върне,
и пак споделен ще е този мой свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Явор Перфанов Всички права запазени
Предложения
-
-
Тъмно е. Вятърът брули безмилостно. Мракът стремглаво нахлува в душата. Някакъв спомен пак плува в н...
-
Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
-
От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
