Споделяне на болката
Аз съм толкова млад, но боли ме да виждам,
че животът ни вече не струва и грош,
че ни дебне отзад и свирепо приижда
бедността, нeузнала какво е разкош.
Аз съм толкова млад, но в гърдите ми стене
на градчето, в което отраснах – скръбта.
Този свят с изпокъсани дрехи е денем,
но налива се с вино, пленен от плътта.
Този свят е глупак, изоставен от всеки.
Той залита пиян по скалиста съдба...
Този свят е хало̀сан с невидима щека
и полека-полека докосва смъртта...
Този свят е море и усмивка на лайка.
Той в очите на влюбени двама расте.
Този свят е дете на забравена майка
от бащата, запрашил незнайно къде.
© Димитър Драганов All rights reserved.
