Oct 21, 2018, 1:44 PM

Спокойна съм

  Poetry
539 1 1

СПОКОЙНА СЪМ

 

Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“.

 

Намесих Бога в своите „пошли“ писания.
Но има атеисти, които Бог не търпят.
Не признават Господните страдания.
За тях само с кръв се постига мирът.

 

Обидиха ме, говореха ми с назидание,
както са го правили винаги и преди.
Нямат значение душевните ми писания,
щом не славя с тях определени глави.

 

Вървете напред „герои на новото време“!
Джобовете ви ще са винаги пълни с пари.
Блюдолизци ще ви ласкаят и дремят,
превили се кротко под вашите плещи.

 

Гробовете са един на два за всички.
Ще ви изпратят в изящен, черен ковчег.
Децата ще се сбият за вашите парички.
Какво тук значи някакъв си там поет.

 

Мен вятърът ме мята по пътя на живота,
но не се примирих, не лизах подметки.
В края на дните си съм спокойна, защото
не влязох на никой в гнусните сметки.

 

19 10 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...