Спомен
СПОМЕН
Унесен в години отминали,
разравям с ръжена от мисли
загасващо вече огнище.
И с мъка разбирам,
че в него догарят
не само безумни мечти,
но и ...
прекрасните спомени,
в които живееш единствено ти.
Внезапно изригнали чувства
отнесоха пепел и дим.
Останаха живите въглени,
в които...
навярно и ние самите горим.
Вълшебният блясък
на техните нежни лъчи,
ме върна във спомен,
когато ...
вълните танцуваха
във твойте искрящи очи,
огрени от лунна пътека,
когато...
обзета от порив сърдечен
написа на мокрия пясък:
„Когато сърцето обича,
животът на рая прилича.
Обичам! Обичам! Обичам!”,
когато...
подобно на чайка
разпери за полет ръце
и литна към мен.
Когато...
Стопиха се тъжните мисли,
усмихна се даже Съдбата
и сякаш до мене застана
Жената,
която бе всичко за мен.
© Христо Запрянов All rights reserved.
