ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
31 дек. 2010 г., 00:40

Спомен 

  Поэзия » Любовная
830 0 6

 

СПОМЕН

 

Унесен в години отминали,

разравям с ръжена от мисли

загасващо вече огнище.

И с мъка разбирам,

че в него догарят

не само безумни мечти, 

но и ...

прекрасните спомени,

в които живееш единствено ти.

 

Внезапно изригнали чувства

отнесоха пепел и дим.

Останаха живите въглени,

в които...

навярно и ние самите горим.

Вълшебният блясък

на техните нежни лъчи,

ме върна във спомен,

когато ...

вълните танцуваха

във твойте искрящи очи,

огрени от лунна пътека,

когато...

обзета от порив сърдечен

написа на мокрия пясък:

„Когато сърцето обича,

животът на рая прилича.

Обичам! Обичам! Обичам!”,

когато...

подобно на чайка

разпери за полет ръце

и литна към мен.

Когато...

 

Стопиха се тъжните мисли,

усмихна се даже Съдбата

и сякаш до мене застана

Жената,

която бе всичко за мен.

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Брагодаря ви, приятели. Най-вече за милите новогодишни пожелания. От своя страна пожелавам на всички ви здраве, безпроблемна 2011 година и...
    нови върхове във вашето творчество. Стискам ви палци!
    Руми, ако прочетеш "Раздялата", "Пристан" и поне последния абзац на "Детството" ще разбереш защо и за кого е написан и този "Спомен".
  • някак тъжно, но много топло и красиво стихотворение..
    Светли празнични дни, Христо!
  • НаЗдраве! За Новата година!
  • Красиво и нежно,малко тъжно ,но много хубаво! Весела и щастлива Нова година!
  • Носталгията по "отминалото време" е най-неутолимата - всички знаем, че пространството съществува в три (а вероятно в повече измерения) и можем да се върнем в тях, "в къщи", където и да е то... А еднопосочната координата на времето, което може само да се забави, или спре (но не и Мигът, макар и токова хубав), ни прави чувствителни и податливи на тази носталгия... И аз с толкова много думи изразявам толкова слабо, нещо, което ти с лирическия си герой си казал ясно и красиво...
  • Не тъжи, че е отминало, Хросто. Естествено е.
    Радвай се, че и се е случило.
    Щастливите спомени са богатството на душата.

    Благодаря ти за хубавия, искрен и стойностен коментар, който си ми направил. И аз не обичам суперлативите...

    Пожелавам ти красива Новогодишна нощ и щастлива Нова Година!
Предложения
: ??:??