mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Jun 29, 2007, 10:25 AM

Спомен

  Poetry
858 0 10


                                В  памет  на  много специален
                                за мене човек, велик българин,
                                на 30 юни се навършват 5 год.
                                                           от смъртта му.



                                 Теб  те  няма.
                                 Ти  отдавна  спиш
                                 в  оня  сън  със  ангелите
                                 и  крилата.

                                 Аз  съм  тук  сама,
                                 потънала  във  скръб
                                 и  стискам  камъче
                                 в  ръката.
            
                                 Камъчето  от  Ефрат.
                                 Малък  къс  любов,
                                 останала  за  мен
                                 в  сърцето.

                                 Благословената
                                 до тебе  бях,
                                 ще бъда  винаги,
                                 дори  в  небитието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0