29 июн. 2007 г., 10:25

Спомен  

  Поэзия
679 0 10


                                В  памет  на  много специален
                                за мене човек, велик българин,
                                на 30 юни се навършват 5 год.
                                                           от смъртта му.



                                 Теб  те  няма.
                                 Ти  отдавна  спиш
                                 в  оня  сън  със  ангелите
                                 и  крилата.

                                 Аз  съм  тук  сама,
                                 потънала  във  скръб
                                 и  стискам  камъче
                                 в  ръката.
            
                                 Камъчето  от  Ефрат.
                                 Малък  къс  любов,
                                 останала  за  мен
                                 в  сърцето.

                                 Благословената
                                 до тебе  бях,
                                 ще бъда  винаги,
                                 дори  в  небитието.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поклон и поздрав за стиха!
  • !!!
    Поклон!
  • Скъп спомен...!
    Поклон!
  • Поклон!!!
  • Много хубав стих!!!
    Поклон!!!
  • Прав си Ангар, поправих се!А това на Низами като го прочетох изтръпнах.
  • Чудесно посвещение!
    Човек винаги остава жив,докато има кой да го носи в сърцето си!
    Поклон!
  • "А той - той спеше оня сън дълбок,
    от който ни събужда само Бог!
    Ще спим, доде тръбите протръбят
    часа на страшния небесен съд!" /Низами/.

    Много е хубаво посвещението - достойно посвещение за достоен човек! Но може би да не го наричаш голям българин, а достоен българин, или велик българин, или истински българин...! И "голям българин" е добре, но може да се свърже и просто с едър, снажен човек! Може и да е бил такъв, но това не е качество, което да се изтъква в посвещение.
  • Истински изживяно!Поздрав!
  • хубаво е това посвещение!
Предложения
: ??:??