29 июн. 2007 г., 10:25

Спомен

859 0 10


                                В  памет  на  много специален
                                за мене човек, велик българин,
                                на 30 юни се навършват 5 год.
                                                           от смъртта му.



                                 Теб  те  няма.
                                 Ти  отдавна  спиш
                                 в  оня  сън  със  ангелите
                                 и  крилата.

                                 Аз  съм  тук  сама,
                                 потънала  във  скръб
                                 и  стискам  камъче
                                 в  ръката.
            
                                 Камъчето  от  Ефрат.
                                 Малък  къс  любов,
                                 останала  за  мен
                                 в  сърцето.

                                 Благословената
                                 до тебе  бях,
                                 ще бъда  винаги,
                                 дори  в  небитието.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...